Отдавна е отбелязано, че при дългосрочната терапия не само и не толкова модалността е важна, не само техниките и интервенциите, но и личността на самият психолог. Травматичните преживявания в детството стесняват обхвата на емоциите, които човек си позволява да изпита. И крие забранените емоции дори от себе си много дълбоко. Ето как в нашата психика се внедряват механизми за адаптация, за да се справим с трудни преживявания. Психиката на детето търси всякакви начини да оцелее и да се почувства в безопасност, дори въображаеми. И той се научава да си позволява да изпитва обществено одобрени чувства, докато крие и потиска останалите. Вътре в човека обаче се натрупва напрежение, което понякога не се осъзнава, че именно с тези процеси на допускане и недопускане на себе си ние, психолозите, разбираме терапията с нашите клиенти психологът и клиентът, чийто централен компонент е преживяването на клиента да разбере чувствата си. Именно това усещане събужда у клиента силата на желанието за развитие. Това желание се мобилизира чрез взаимодействието между клиента и психолога. И това е, което винаги се радвам и радвам да видя от моите клиенти. Първо се появяват желанията, след това плановете за тяхното изпълнение и най-важното - появява се силата за действие, а след това и самите действия. Животът се превръща в експеримент, а самият човек става автор на живота си. Той вече не е готов да избягва живота, да отхвърля възможностите, да омаловажава способностите и стремежите си, но е важно да се постигне такава ефективност, че този процес на развитие да остане устойчив във времето. Доверителните взаимоотношения ви позволяват постепенно да изхвърлите маските, които човек обикновено поставя, когато се среща с житейските обстоятелства, като се предпазва от болезнени преживявания. Премахвайки маските, човек постепенно придобива психологическа и поведенческа гъвкавост и поема контрол над собствения си живот. Много е трудно за травмиран човек и особено човек с цПТСР да започне да се доверява на друг човек. А установеното доверие е много крехко нещо. Психологът се старае внимателно да подбира думи и намеси, за да поддържа доверителен контакт. Освен професионализъм се иска човешка топлота и внимание. И поддържането на този баланс е много важно, тъй като човек се нуждае от човек, който е жив, чувстващ, истински, но в същото време стабилен и зрял, способен да поддържа дълготрайни връзки. С уважение, Елена Веселкова, психолог, член на Професионалната психотерапевтична лига, каня ви в моя канал в Telegram https://t.me/Elena_Veselkova_psy Ще се радвам на нови абонати)))