I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

Не е тайна, че темата за пълния контакт и среща, в разбирането на Бубер за „АЗ-ТИ” заема много място в теорията на Гещалт подхода. Мислите ми по този въпрос са свързани с въздействието на саморазкриването на терапевта върху проявите, по-специално разкриването на ретрофлексия, на клиента. Ако приемем, че грижата за клиента се определя отчасти от имитация на грижата, която терапевтът осъществява в контакт с клиента, тогава, като вземем предвид този постулат, можем да разгледаме възможностите за саморазкриване на терапевта като улесняващ процес в консултиране. Но възниква въпросът какво поддържа терапевтът в контакт с клиента, ако ресурсът е личната сила на клиента, тогава „добрият” клиент, имитирайки терапевта, ще рефлексира неговата слабост, тоест ще потисне представянето на своята? некомпетентност и други чувства, които самият той може да не допусне до контактния терапевт. Изглежда, че този въпрос се пресича с традиционния аналитичен въпрос за негативния и позитивен пренос или езика на гещалта, типовете проекции на клиента върху очакванията и имитацията на терапевта. Като цяло засегнах тази тема по-скоро като размисъл и предположение. Ще се радвам да чуя мнения по този въпрос от читатели.