Има мнение, че терапевтичната връзка е изкуствена. Клиентът плаща пари, психологът слуша, отговаря, отговаря. Като вид услуга. На границата си е почти проституция, слушам всичко и от всеки за пари. Психологът е все едно платен, купен, нает. Естествено, ако мислим така, тогава психологът в процеса изглежда абсолютно неискрен, несвободен. А демонстрирането на интерес, съпричастност, приемане, топлота, грижа е само продукт, за който сте платили. Тоест те са условни като отделянето на стомашен сок от кучето на Павлов на светлината на лампа. Доста неприятна и мрачна в същността си картинка, единият плаща, а другият лихва. Почти като имитация на оргазъм. Привържениците на това мнение ни убеждават в това с факта, че терапевтичната връзка продължава толкова дълго, колкото е платена. Но дали наличието на материална условност прави терапевтичната връзка акт на продажба на времето, вниманието и тялото на терапевта? Терапевтичната връзка е условна, това е факт. Но дали конвенцията ги прави изкуствени? Иначе нямаше да си губи нито времето, нито парите. И като цяло може да смята психолозите за доста странни хора. Клиентът влиза в контакт с психолог поради някаква нужда, страдание. Нужен му е за практическа цел. Тези отношения първоначално са условни за него, а при постигане на приемливи резултати се завършват. Въпреки условностите и от двете страни, тези взаимоотношения са организирани от реална заявка. Което прави тази връзка целенасочена. Те служат на някаква цел, истинска цел. Терапевтичната връзка е целенасочена и е организирана от някаква реална молба, идваща от клиента. Оформя какво и как клиентът присъства. Клиентът се появява като себе си в контекста на молба към психолога. Истинската задача (реална за клиента, а не в обективната реалност) на терапията прави присъствието на клиента реално. Както виждаме, нищо не пречи на автентичността на присъствието на клиента, включително условността на присъствието му е отчасти мотивирана от таксата. Но означава ли това, че той присъства фалшиво при клиента? Няма да говоря от името на всички, нямам право на това. Но присъствието на психолог трябва да е искрено. За да може клиентът да почувства, че го виждат, да почувства човека наблизо, да се почувства отразен и така че преживяването от присъствието на клиента да започне да се променя. Работя във феноменологичен подход, внимавам какво и как се развива между мен и клиента, за контакт. Тази субективна реалност е моето работно пространство. Обръщам внимание как и какво предизвиква срещата в мен. Моята задача е да присъствам за. Следователно терапевтичната връзка е реална за мен, самият метод на работа не оставя друга възможност. Феноменологията по същество е изследване на изявите и явленията. И контактът е начинът, по който те възникват, освобождаването на присъствие в себе си. Точно както да бъдеш за клиент не означава да изобразяваш топлина и приемане за него. Да бъдеш терапевт, разбира се, налага ограничения върху формите и възможностите за присъствие, но също така те принуждава да бъдеш истински човек с истински реакции. Работата със заявка изисква участието на двама души. И клиент, и психолог. Тяхното присъствие помежду си и съвместно създаване.